„Испански странствания и видения“ от Мигел де Унамуно е сборник от пътеписи и размисли, писани в началото на XX век. В него хронологично са подредени пътувания из Испания, които преплитат пейзажни очерци с размишления за историята, вярата, идентичността и съвременния живот. Пътуващият разказвач търси духа на страната в манастири, планини и стари градове, откривайки смисъл в тишината, руините и селския ритъм. В началото на творбата е изложена нейната цел: да събере пейзажни фрагменти и пътни видения, които Унамуно е държал отделно от романите си, за да могат читателите да се насладят самостоятелно на природата и съзерцанието. Той започва от цистерцианските руини на Мореруела, превръщайки тяхното величие и разруха в молитви към тишината, уединението и търсенето на Бога в самия себе си. След това разказва за скорошно изкачване на Гредос — възхвалява мълчанието на високите места, осмива преследването на новини и „прогреса“, възхвалява простотата и се подготвя за ново уединение в Пения де Франсия. От този връх той пише за споделената тишина с приятели, за вглеждането в себе си и за необятните гледки към скромни села, призовавайки Оберман на Сенанкур, за да назове метафизическата тишина на планината. Есе под формата на писмо противопоставя градската глъчка на нравственото спокойствие на селото, припомня формиращи пейзажи — Биская, Апенините — критикува туризма, продиктуван от модата, и представя полето като евангелие на етиката. Следва пътуване през Страстната седмица през Медина дел Кампо, Олмедо и Аревало, което преплита историята — Исабел, Енрике IV, Белтранеха, комунеросите — с ярки картини от селския живот и натрапчивата гледка на изоставено гробище. Повествованието достига кулминацията си с пристигането в Ел Ескориал, където той опровергава предразсъдъците на пътеводителите и защитава суровата, „безплодна“ красота на манастира и кастилския пейзаж.
Сборник от статии, първоначално публикувани в списания и вестници между юни 1911 г. и март 1922 г.