„Logica“ на Андрес Пикер е научно издание, написано в края на XVIII век. Текстът представлява цялостно изследване на логическото разсъждение, в което се разглеждат принципите на изкуствената логика и приложението ѝ в различни области на знанието, като основният акцент е поставен върху силогистичното разсъждение. Пикер се стреми да изясни различията между разума и логиката, като подчертава значението на разбирането на фундаменталните истини като основа за точното разсъждение. В началото на „Logica“ се полагат основите чрез определяне на природата и предназначението на изкуствената логика. Пикер обяснява как човешкото разбиране естествено достига до първоначалните истини и значението на логическите съчетания за осигуряване на сигурност в мислите. Той разяснява как разсъждението, известно като силогизъм, е най-надеждният метод за свързване на мисли и извеждане на нови заключения. Освен това Пикер критикува съвременните му философи, които според него са се отклонили от истинската логика, като твърди, че истинското знание се изгражда върху утвърдени принципи от различни науки. Този откъс ефективно подготвя почвата за по-задълбочено изследване на логическия метод и философията, като представя силен аргумент в полза на дисциплинирания подход към логическото изследване.