„За поетическото изкуство“ на Аристотел е трактат, написан около 335 г. пр.н.е., който разглежда поезията и нейните форми. Аристотел определя поезията чрез понятието мимезис — художествено подражание на човешкото действие — и анализира трагедията, епоса и други драматични изкуства. Трудът подчертава как трагедията постига емоционален катарзис чрез своята структура, а не чрез зрелищността. Той посочва шест основни елемента на трагедията, като сюжетът е най-важният. Текстът е оцелял непълен; втората книга за комедията е изгубена за историята.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Poetics_(Aristotle)) Уикипедийна страница за тази книга: de.wikipedia.org/wiki/Poetik_(Aristoteles))