„玉樓春“ от Baiyundaoren е исторически роман, написан в края на XIX век. Повествованието ни запознава с група герои от династия Тан, чийто централен протагонист е Шао Бяндзя 邵卞嘉, млад благородник, известен като „Малкият Мънчан“ 小孟嘗, който обича поезията и веселите събирания. Сюжетът се върти около социалните взаимодействия, поетичните събирания и сложността на отношенията през тази епоха. Началото на книгата поставя основите на оживено литературно събиране по случай пролетна разходка, като откроява празненствата и жизнерадостната атмосфера, докато Шао Бяндзя, заедно със своите приятели и изпълнители, се отдава на поезия и вино. Когато тържествата се разгарят, пристига гост на име Лу Ци 盧杞, чието неловко поведение води до неочаквано напрежение, особено когато той погрешно приема непринудена забележка на Шао Бяндзя за обида. Този първоначален конфликт поставя началото на по-широк коментар върху обществото, личните амбиции и междуличностната динамика, които ще бъдат разгледани в хода на романа. Взаимоотношенията между героите съчетават хумор и драматизъм, загатвайки за по-дълбоки теми, които ще се разгърнат с развитието на историята.