„Мистика и логика и други есета“ от Бъртранд Ръсел е сборник от философски есета, написани в началото на XX век. Есетата изследват взаимодействието между мистиката и науката, като разглеждат как тези два импулса са формирали философията и човешкото разбиране. Ръсел обсъжда ограниченията както на мистичните преживявания, така и на научното разсъждение, като в крайна сметка търси баланс между тях. В началото на сборника е представено есето „Мистика и логика“, в което Ръсел се задълбочава в историческия конфликт между мистичния и научния подход във философията. Той използва фигури като Хераклит и Платон, за да илюстрира техните противоположни, но същевременно преплетени възгледи. Ръсел твърди, че макар мистиката да предлага дълбоки прозрения в човешкия опит, без опората на научния метод тези прозрения рискуват да се превърнат в обикновена илюзия. Той отстоява необходимостта от философски подход, който синтезира двете сфери, и предупреждава за опасностите от догматичното придържане към която и да е от тях. Това начало подготвя почвата за провокиращо размисъл изследване на философията и нейните цели в истинското разбиране на реалността, като задава строг тон на следващите есета.