„Есе върху основите на геометрията“ от Бъртранд Ръсел е научен труд, който изследва философските и логическите основи на геометрията, написан в края на XIX век. Книгата разглежда историческите възгледи за геометричните принципи, като се съсредоточава особено върху неевклидовите геометрии и последиците от различните аксиоми. Тя се занимава с епистемологичните въпроси около природата на геометричното знание и необходимите условия за пространствено мислене. В началото на есето се очертават структурата и замисълът на изследването на Ръсел върху геометрията. Прави се разграничение между априорното знание и субективния опит и се подчертава влиянието на ключови философи като Кант върху дискусиите за основите на геометрията. Ръсел изгражда рамка за изследване на историческото развитие на геометрията, по-специално на възникването на метагеометрията и неевклидовите системи, като същевременно подготвя подробно разглеждане на основополагащите аксиоми, които управляват геометричното мислене, и на връзката между геометрията и логиката. Това въведение подготвя читателя за критичен анализ на предходните философски теории и създава основа за собствения принос на Ръсел към тази област.