„За естествените и свръхестествените неща“ от Базилиус Валентинус е философски трактат, посветен на алхимията, по-специално на природата на металите и минералите, написан в края на XVII век. Творбата съпоставя естествения и свръхестествения свят, изследвайки духовната същност на металите и начина, по който те могат да бъдат преобразувани чрез различни алхимични процеси. Валентинус, бенедиктински монах, се стреми да разкрие скритите тайни зад тези преобразувания, преплитайки научното изследване с богословски размишления. Встъпителната част представя темите за двойствеността между естественото и свръхестественото, като обяснява, че всичко се състои както от видим, осезаем елемент, така и от неосезаема, духовна същност. Валентинус излага различни библейски примери за свръхестествени действия, за да изгради основно разбиране за предмета на своето изложение. Текстът подготвя почвата за задълбочено разглеждане на алхимичните процеси, свързани с „първата Тинктура“, или същност, на металите, показвайки как тази преобразяваща сила може да доведе както до физическо, така и до духовно просветление. Като цяло началото утвърждава мистична гледна точка към значението на химичните преобразувания и връзката им с божественото сътворение.