„Приказки на Ханс Кристиан Андерсен“ от Х. К. Андерсен е сборник от вълшебни разкази, написани в началото на XIX век. Този сборник включва обичани приказки като „Малката русалка“, „Грозното патенце“ и „Принцесата и граховото зърно“, както и много други. Приказките на Андерсен често разглеждат темите за любовта, саможертвата и преобразяването чрез съдбите на причудливи герои и фантастични места, въвличайки читатели от всички възрасти в свят, където моралът и фантазията се преплитат. В началото на този сборник читателите се запознават с разнообразни места и герои, които подготвят сцената за разказите на Андерсен. Първата приказка описва красотата на природата извън църква, противопоставяйки я на мрачната проповед на свещеника, подчертаваща човешката поквара. Тази двойственост се развива и в размишленията на пастора за греха и милостта, достигайки кулминация в значимата му среща с духа на починалата му съпруга, която го подтиква да потърси път към изкуплението. Началото показва характерното за Андерсен съчетание от трогателни морални поуки, облечени в поетична проза, загатвайки за дълбоката емоционална наситеност и въображаемото изследване, които ще се разгърнат в следващите приказки.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Fairy_Tales_Told_for_Children._First_Collection.