„Византийските църкви в Константинопол: тяхната история и архитектура“ от Александър Ван Милинген е историческо изследване, написано в началото на XX век. Книгата разглежда архитектурното развитие и историческото значение на византийските църкви в Константинопол, като подчертава тяхната художествена и религиозна важност в контекста на богатото наследство на града. Вероятно насочена както към учени, така и към заинтересовани читатели, тя се стреми да осветли как тези църкви отразяват богословските и художествените развития на своето време. В началото на творбата читателят се запознава с контекста и мотивите зад изследването. Ван Милинген подчертава, че византийският Константинопол не е бил само политическа крепост, но и център на процъфтяваща религиозна общност, която е изиграла съществена роля във формирането на християнската мисъл и практика. Той разглежда трагичната съдба на много църкви поради природни бедствия, пренебрегване и преобразуване с течение на времето, като подчертава, че днес са останали само няколко. Авторът изразява както чувство на загуба по величието, което някога е съществувало, така и отдаденост на задълбоченото изследване на оцелелите сгради, надявайки се да разкрие сложните подробности на тяхната архитектура и историята, която те съхраняват.