„Спомен от детството от „Поезия и истина““ на Зигмунд Фройд е психоаналитично изследване, написано в началото на XX век. Това литературно произведение разглежда природата на детските спомени и тяхното значение, като се съсредоточава по-специално върху конкретен спомен от детството на Йохан Волфганг фон Гьоте. Фройд изследва значението на привидно незначителни събития от ранното детство, като твърди, че тези спомени могат да разкрият дълбоки прозрения за психиката. В този текст Фройд размишлява върху анекдота на Гьоте за детската му радост от чупенето на керамични съдове в отговор на възбудата, предизвикана от тримата братя от Оксенщайн. Макар събитието да изглежда безобидно, Фройд го използва като преход към по-широко обсъждане на психологическото значение на ранните спомени. Той прави паралели между преживяното от Гьоте и преживяното от един от пациентите си, като предполага, че подобни действия могат да представляват по-дълбоки чувства на съперничество и загуба, особено във връзка с братя и сестри. Анализът на Фройд показва как преживяванията от ранното детство, дори онези, които в ретроспекция изглеждат незначителни или нелепи, могат да останат в подсъзнанието и да оформят емоционалния свят на човека.