„Вдовицата [Да не говорим за мъжа]“ от Хелън Роуланд е роман, написан в началото на XX век. Този увлекателен и хумористичен разказ изследва сложностите на любовта, брака и различните очаквания към мъжете и жените, като често представя оживени словесни двубои между централните герои: остроумна вдовица и скептичен ерген. Разговорите им засягат обществените норми, динамиката на отношенията и често парадоксалните изисквания, отправяни към романтичните партньори. В началото на романа е представен оживен диалог между вдовицата и ергена, докато те обсъждат понятието за идеална съпруга и природата на жените. Вдовицата започва закачливо да оспорва цинизма на ергена относно връзките, сравнявайки жените с автомобили и обсъждайки качествата, очаквани от една съпруга. Размяната им е изпълнена с остроумие и сарказъм: ергенът отправя както похвали, така и критики към жените, докато вдовицата противопоставя на това собствените си възгледи за брака, подчертавайки нереалистичните очаквания, които обществото поставя и пред двата пола. Тази остроумна словесна престрелка подготвя почвата за по-задълбочено изследване на любовта и спътничеството в хода на историята.