„Menschen im Krieg“ на Андреас Лацко е сборник от шест новели, написани през 1917 г. по време на Първата световна война. Пишейки, докато се възстановява от тежка травма след осем месеца във военна болница, Лацко изобразява живота и смъртта на фронта при Изонцо чрез взаимосвързани истории. Книгата веднага се превръща в международен успех и е преведена на повече от петнадесет езика, но незабавно е забранена във всички воюващи държави. Заради тази въздействаща антивоенна творба авторът е понижен в чин от австро-унгарската армия.
Уикипедийна страница за тази книга: de.wikipedia.org/wiki/Menschen_im_Krieg