„Седемте светила на архитектурата“ на Джон Ръскин е обширно есе, публикувано през май 1849 г. Ръскин представя седем принципа, които определят добрата архитектура, като твърди, че техническият прогрес след Ренесанса е отслабил духовната жизненост на архитектурата. Той защитава средновековната готическа архитектура като най-истинската форма, застъпвайки се за честно майсторство, естествена орнаментика и ръчно строителство вместо индустриални методи. Творбата спомага за изразяването на идеалите на движението за готическо възраждане и се превръща в популярен успех, като по-късно прераства в неговия тритомен труд „Камъните на Венеция“.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/The_Seven_Lamps_of_Architecture