„Уилям Блейк: Критическо есе“ от Алджърнън Чарлз Суинбърн е литературнокритическо изследване, написано в края на XIX век. Книгата представлява всеобхватен анализ на живота и творчеството на визионерския поет и художник Уилям Блейк, като изтъква уникалния му принос към изкуството и литературата. Авторът се опира на по-малко известни рисунки и стихотворения на Блейк, за да разкрие дълбочината на неговия гений и трудностите, с които се е сблъсквал, докато е търсел признание приживе. В началото на есето се представят животът и наследството на Блейк, като се подчертава борбата му срещу конвенционалните представи за изкуството и поезията. Суинбърн изгражда ярък образ на Блейк като страстна и неконвенционална личност, чиито идеи често изпреварват времето си. Той разсъждава върху дълбоката и понякога хаотична духовност на Блейк, революционните му художествени изразни средства и сложните отношения, които поддържа с други художници и критици от своята епоха. Разказът подготвя почвата за по-задълбочено изследване на лиричните и пророческите произведения на Блейк, подсказвайки, че в творчеството му има много повече, отколкото би могла да разкрие една повърхностна интерпретация.