„羹“ от Джуничиро Танидзаки е роман, написан в началото на XX век. Историята се върти около живота на млади герои, като се съсредоточава по-специално върху централния персонаж Сōичи (宗一) и романтичната му връзка с Мийоко (美代子). Повествованието разглежда темите за любовта, обществените очаквания и личните трудности, пред които са изправени героите, докато се ориентират в своите отношения и обществените норми. В началото на романа читателят се запознава със Сōичи (宗一), който пътува с влак от Нумадзу (沼津) до Токио (東京), изпълнен с емоции и очакване, докато чака пристигането на Мийоко (美代子). Сцената ярко пресъздава атмосферата във влака, взаимодействията между различните герои и вътрешните мисли на Сōичи за прекараното заболяване и чувствата му към Мийоко. Докато си представя повторната им среща и размишлява върху зараждащата се любов между тях, вълнението му е осезаемо, въпреки социалните сложности и семейната динамика помежду им. Началото полага основите за задълбочено изследване на любовта, идентичността и обществените последици, докато отношенията се развиват на фона на личната история на героите.