„刺靑“ („Татуировка“) от Дзюн’ичиро Танидзаки е роман, написан в началото на XX век. Вероятно сюжетът е съсредоточен върху героя 清吉 (Сейкичи), млад татуист, чиято професия разкрива пресечните точки между красотата, болката и желанието в общество, което цени физическата привлекателност и изкуството, представяйки нюансирано изследване на човешките емоции и взаимоотношения. В началото на „刺靑“ се представя свят, в който татуирането е едновременно форма на изкуство и средство за себеизразяване, пропито с културно значение. Подчертава се умението на Сейкичи като татуист: той е изобразен като човек, дълбоко отдаден на занаята си, който изпитва странно удоволствие от болката, която причинява по време на татуирането. Това сложно преплитане на болка и красота задава тона на последвалата му среща с тайнствено момиче, чиито стъпала го пленяват и разпалват дълбокия му копнеж за близост и вдъхновение. С развитието на повествованието артистичните амбиции на Сейкичи и сложният му емоционален свят загатват за теми като желание, идентичност и преобразяващата сила на изкуството, полагайки богата основа за разгръщането на историята.