„お目出たき人“ на 武者小路実篤 е роман, написан в началото на XX век. Историята се върти около силния копнеж на главния герой за любов и близост, като особено се съсредоточава върху увлечението му по жена на име 鶴 (Цуруко), и разглежда темите за самотата, желанието и обществените очаквания. В началото на романа се запознаваме с разказвача, който разкрива чувствата си на дълбока самота и жаждата си за романтична близост след неуспешна любов в миналото. Той наблюдава две красиво облечени жени и размишлява върху липсата на връзка с млади, красиви жени след значителна загуба преди седем години. Докато се ориентира в чувствата си, той изразява все по-силно възхищение и любов към момиче на име 鶴, размишлявайки върху обществените предизвикателства, с които се сблъсква, докато се опитва да я спечели, както и върху желанието си да изгради съюз, който уважава индивидуалността и на двама им. Повествованието поставя началото на проникновено изследване на желанието и сложността на човешките взаимоотношения, докато той се бори със собствените си емоции, общественото осъждане и страха от отхвърляне.