„Кървав смях“ от Футабатей Шимей е роман, вероятно написан в края на XIX век. Историята се задълбочава в мъчителните преживявания на войниците, засягайки темите за страха, лудостта и абсурдността на войната. Тя проследява борбата на главния герой сред хаоса на битката и в свят, който се люшка на ръба на лудостта. Началото на романа представя ярко описание на неумолимия марш на един войник през суров и потискащ пейзаж, белязан от непоносима жега и надвисналата заплаха от преследване от врага. Главният герой описва дезориентиращите усещания на умора, объркване и страх, докато войниците около него рухват, и така илюстрира психологическата цена на войната. Чрез абстрактни и сюрреалистични образи текстът внушава усещане за надвиснала гибел и изследва тънката граница между здравия разум и лудостта, подготвяйки почвата за по-задълбочено разглеждане на последиците от конфликта в по-нататъшното повествование.
Превод на: „Червеният смях“