„Изгнание“ на Ада Негри е стихосбирка, написана в началото на XX век. Творбата разглежда теми като самотата, копнежа и екзистенциалния размисъл, често изразени чрез ярки и емоционални образи. Стихотворенията проникват в човешкия опит, като се съсредоточават върху чувството за изолация, търсенето на идентичност и предизвикателствата на съществуването. Началото на стихосбирката задава мрачен тон, като първото стихотворение незабавно въвежда усещане за плен и копнеж. В него се описва жена, наричана „сестра Анна“, която е затворена и отчаяно призовава, надявайки се на спасител, който може никога да не пристигне. Силната емоция, уловена в стиховете, предизвиква мощно усещане за копнеж и отчаяние, докато героинята чака, чувствайки се в плен на времето и мълчанието. Като установява тази атмосфера на копнеж и душевна борба, началото загатва за различните размисли върху живота и съществуването, които ще се разгърнат в цялата стихосбирка.