„Orazioni“ от Ада Негри е сборник с речи, написани в началото на XX век. Книгата разсъждава върху живота и наследството на Алесандрина Равица — жена, посветила се на социалната справедливост и издигането на маргинализираните членове на обществото. Чрез въздействащите си действия, сред които основаването на училища и оказването на помощ на бедните, Равица символизира човешката устойчивост и състраданието. В началото на „Orazioni“ е представено дълбокото влияние на Алесандрина Равица върху нейната общност чрез описанието на мрачната ѝ среща с погребална процесия в Милано. Разказът улавя несломимия ѝ дух и отдаденост, докато тя мълчаливо следва каруцата с тленните останки на безименен покойник, свързвайки собственото си чувство за загуба с общата скръб на хората. Негри задава тон на портрета на Равица като въплъщение на изяществото и силата, съчетавайки нейната човечност с дълбоко разбиране на общественото страдание, както и на важността да се обръща внимание на болката на другите и тя да бъде облекчавана. Този въздействащ образ утвърждава темата за състраданието и социалната отговорност, която преминава през цялото произведение.