„Малки стихотворения“ на Роберт Валзер е сборник от кратки разкази и текстове, написани в началото на XX век. Творбата разсъждава върху темите за индивидуалността, обществото и красотата на простите мигове, често през погледа на съзерцателен разказвач. В разказите често се изследват вътрешните мисли и желания на героите, предоставяйки богато и интимно разбиране на техните преживявания. В началото на сборника разказвачът води кореспонденция с почитател, като подробно описва своята неконвенционална природа и неудобството си от обществените норми. Той с хумор отклонява поканата за среща, обяснявайки предпочитанието си към простотата и автентичността на живота извън изисканите салони на социалния елит. Това задава тона на следващите разкази, които предават усещане за копнеж и самоанализ и представят всекидневни преживявания — като почивка по обед под ябълково дърво и размисли за красотата, откривана в природата. Първите текстове подсказват съсредоточаване върху контрастите между обществените очаквания и личните желания, загатвайки за по-дълбоко изследване на екзистенциални теми в целия сборник.