„Разкази“ на Роберт Валзер е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Книгата предлага игриви, лирични винетки, в които иронията, нежността и мечтателността се преплитат с бързи преходи между изкуството, любовта, природата и градския живот. Сред повтарящите се фигури са самовлюбени поети, странстващ паж, театрални хора и фланьори, всички те колебаещи се между илюзията и всекидневието. Сборникът започва с шест миниатюри — осмиващи самозначимостта на един поет, представящи паметта като крехка лютня, разиграващи напрегнат урок по пиано и вкарващи художници в капана на собственото им въображение — и преминава към по-дълъг разказ, в който дрипавият мандолинист Симон става паж на пленителната Клара и дръзко се изправя срещу надвисналия над нея съпруг. Следват две остри басни: за дрипав „гений“, който преоформя света, само за да остане безпомощен, и за обърнат с главата надолу свят на социална инверсия, погълнат накрая от божественото отрицание. По-нататъшните скици се движат между сцената и улицата: изтощен клоун, засенчен от ангелоподобен момче танцьор, прекалено съвършен „куклен“ град, отхвърлен като нереален, възторжено плуване в малко езеро, панорамен разказ за горски пожар и гражданска истерия, меланхолична неделна разходка в парка и пътуване до Москва от креслото, което се разтваря обратно в тиха стая. Последователността включва също потресаващ пожар в театър със stoически спасител, чувствен монолог на Мария Стюарт и оживена „Lustspielabend“ в театър, която завършва по средата на сцената.