„Il ferro“ от Габриеле Д’Анунцио е драма в три действия, написана в началото на XX век. Пиесата се развива в западаща тосканска вила, която навява едновременно усещане за разкош и меланхолия, и проследява герои, въвлечени в емоционални сътресения и обтегнати семейни отношения. В центъра на повествованието е Мортела — дълбоко интроспективна млада жена, която се бори с чувствата си към отчуждената си майка и към своя втори баща, Джерардо Исмера, докато се сблъсква с темите за паметта, идентичността и копнежа. В началото на драмата публиката се запознава с трогателна сцена, в която Мортела размишлява върху живота си и усещането за собствената си идентичност на фона на тревожното минало на семейството си. Докато разговаря със своята спътница Ла Рондине, чрез диалога им се разгръщат различни теми за любовта, съжалението и носталгията. Тази начална обстановка създава напрегната атмосфера, тъй като душевното състояние на Мортела изглежда крехко, намеквайки за неразрешените ѝ чувства, свързани със семейните ѝ връзки, и за зловещото присъствие на минала скръб. Пристигането на Джерардо Исмера бележи значителен повратен момент, разкривайки пластове от потиснати емоции, които подготвят почвата за разгръщането на драмата.