„Джоконда“ от Габриеле Д’Анунцио е трагедия, написана в началото на XX век. Действието на пиесата се развива на фона на Флоренция, а сред героите са Лучо Сетала, Силвия Сетала и Лоренцо Гади; творбата разглежда темите за любовта, изкуството и призрачното минало. Разказът се съсредоточава върху Лучо, художник, възстановяващ се след животозастрашаващ инцидент, и върху отношенията, преплетени с неговото минало и настояще, особено що се отнася до фигура на име Джоконда. В началото на трагедията сцената е описана изключително подробно, загатвайки за атмосфера на хармония и дълбоки емоционални подводни течения. В първата сцена се появяват Силвия Сетала и Лоренцо Гади, които обсъждат възстановяването на Лучо и надеждите си за завръщането му към творчеството, размишлявайки върху въздействието на травматичните му преживявания. Силвия се бори с чувствата си, докато Лучо започва отново да се пробужда за живота и изкуството, а същевременно се загатва за неразрешеното напрежение с Джоконда — бивша любима, която продължава да има власт над него. Прологът на тези взаимодействия задава тона на драматичните сблъсъци и емоционалните борби, които предстои да се развият, и подсказва за неизбежен конфликт между любовта, паметта и артистичния стремеж.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/La_Gioconda_(play))