„Без водач“ на Цецилия Невядомска е роман, написан в началото на XX век. Историята се върти около двама братя, Янек и Тадзьо, които се отправят на приключение към Закопане в търсене на сестра си Зося. Този разказ за съзряването разглежда темите за смелостта, отговорността и красотата на природата, видяна през очите на младите герои. Повествованието проследява братята по време на пътуването им към планините, изпълнено с вълнение и надежда за радостна среща със сестра им. По пътя те се сблъскват с трудности, включително с липсата на подходящ водач, тъй като са решили да прекосят върховете без такъв. Пътуването им е белязано от поредица злополучни приключения — от моменти на безгрижни закачки до по-сериозни преживявания, които подлагат на изпитание тяхната решителност и смелост. Когато се изгубват в планините заради лошата видимост, причинена от мъглата, връзката между братята изпъква особено ясно, най-вече загрижеността на Тадзьо за Янек. В крайна сметка историята отразява тяхното съзряване и горчиво-сладкото осъзнаване, че плановете им са се провалили, което води до пропуснати възможности, но и до ново разбиране за отговорността и сложността на приключенията.