„Legendy i pieśni ludu polskiego nowo odkryte“ на Вацлав Александър Мацеёвски е сборник от полски народни легенди и песни, вероятно съставен в средата на XIX век. Това произведение служи за съхраняване на устните традиции на полския народ във време на значителни социални и културни промени, като се съсредоточава върху вярванията, обичаите и разказите, които формират полската идентичност. Трудът на Мацеёвски подчертава богатото наследство на селската работническа класа и се стреми да запази песни, разказващи за морала, духовността и човешкия опит. Книгата съдържа разнообразни народни песни и легенди, които илюстрират ценностите и трудностите на народа. Една от основните теми са моралните дилеми, пред които са изправени хората, представени в песните за грешници и последиците от техните действия. Например разказът за „Младия грешник“ свързва темите за покаянието и изкуплението, докато „Сирачето и мащехата“ разглежда темите за пренебрегването и божественото правосъдие. Сборникът включва също призиви и молитви, подчертавайки духовните елементи, преплетени с ежедневния живот в полската култура. Като цяло трудът на Мацеёвски има за цел да осветли дълбочината на народната традиция, служейки едновременно като исторически документ и като прослава на полския фолклорен живот.