„Един месец живот: прозаични творби“ от Лудвик Брунер е сборник от прозаични произведения, вероятно написани в началото на XX век. Текстът проследява Ян Стен, млад полски емигрант, живеещ в Париж, докато се справя с чувството си на изолация, наблюденията си върху живота в оживения град и отношенията си с приятели и нови познати. Сборникът разглежда темите за любовта, разселването и екзистенциалните борби на младостта. В началото на сборника Ян е представен чрез поредица от писма, които пише на сестра си Ванда. В тези писма Ян размишлява върху преживяванията си след пристигането в Париж, като подробно описва пристъпите си на болест, социалните си контакти и променящите се чувства на отчуждение и копнеж. Той описва срещите със стари приятели, придвижването по оживените улици на Париж и общуването си със своя състудент Турски и с млада жена на име Залеска. Ян се бори с емоциите си, говори за ревност и екзистенциален страх, тъй като се оказва по-погълнат от собствените си мисли, отколкото ангажиран с оживения живот около него. Този начален раздел подготвя почвата за по-задълбочено изследване на психиката на Ян в целия сборник, като подчертава контраста между енергията на града и вътрешните му конфликти.