„Човешката личност и оцеляването ѝ след телесната смърт“ от Ф. У. Х. Майърс е научно издание, написано в края на XIX век. Текстът разглежда задълбочено основополагащите въпроси, свързани с човешкото съществуване, като се съсредоточава особено върху това дали човешката личност може да съществува отвъд физическата смърт. Майърс се стреми да изследва и систематично да анализира явленията, свързани с тази тема, като защитава научния подход към изучаването на човешката душа и съзнание. В началото на труда Майърс представя парадокса, че човечеството не е приложило съвременното научно изследване към решаващия въпрос за оцеляването на душата след смъртта — тема от жизненоважно значение за разбирането на човешкото съществуване. Той особено подчертава необходимостта от задълбочено изследване на природата на личността, като предполага, че традиционните вярвания и суеверията са държали това изследване отделено от научната сфера. Чрез своето изследване Майърс подготвя почвата за подробно обсъждане на това как различни аспекти на човешкия опит — като сънищата, хипнозата и психичните явления — могат да насочат към по-дълбоко разбиране на съзнанието, което надхвърля физическата реалност.