„Мемоарите на кайзера“ от Вилхелм II е исторически разказ, написан в началото на XX век. Книгата обхваща размислите и преживяванията на последния германски император през решаващ период на промени в Европа, като се съсредоточава по-специално върху взаимодействията и отношенията му със значими политически фигури като Ото фон Бисмарк. Тя дава представа за политическия климат на времето, предизвикателствата, пред които е бил изправен като монарх, както и за събитията, довели до Първата световна война. Мемоарите започват с разглеждане на възхищението на автора от княз Бисмарк, като подчертават значимата роля, която Бисмарк е изиграл за изграждането на Германската империя. Вилхелм изразява почитта си към постиженията на Бисмарк, като същевременно критикува някои от решенията на канцлера, които смята за грешки. Този разказ поставя началото на обсъждане на различни хипотетични сценарии относно германската външна политика, особено по отношение на взаимодействията с други държави и вътрешните конфликти. Чрез ранните размишления на кайзера за отношенията му с Бисмарк и последиците от политиката на канцлера читателите получават основа за разбиране на възгледите му, които по-късно ще повлияят на управлението му, докато се ориентира в сложния пейзаж на европейската дипломация.