„Разкази за деня и нощта“ от Алджърнън Блекууд е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Книгата изследва сложността на човешките емоции и взаимоотношения, като често се задълбочава в темите за любовта, паметта и свръхестественото. Всеки разказ се развива на фон, който отразява както красотата, така и тайнствеността на живота, въвличайки читателите в свят, в който всекидневното се пресича с необикновеното. Началото на първия разказ, „Срещата“, представя мъж, който след петнадесет години отсъствие се завръща на познато място, изпълнен с очакване и носталгия по отминала любов. Докато се връща към градинската порта, където някога ѝ е обещал да се срещнат, той се бори със своите емоции и спомените за младежкия им романс. Тази начална глава подготвя почвата за трогателно изследване на копнежа и хода на времето, докато главният герой размишлява както върху промените в себе си, така и върху любовта, за която се е вкопчил толкова силно, но в края на пътуването си се изправя пред неочаквано и зловещо разкритие.