„Вечният евреин“ от Август Вермейлен е исторически роман, написан в началото на XX век. В центъра на повествованието е Ахасвер, обущар от Йерусалим, който има същия рожден ден като Христос и се бори с чувствата на отчаяние, с въпроса за предназначението и с търсенето на смисъл в свят, изпълнен със страдание и несправедливост. Докато преминава през смутовете на своето съществуване, той все повече се увлича по учението на Исус, който разпалва в него искрица надежда и решимост, но същевременно го въвлича в конфликт между вярата и съмнението. В началото на книгата се срещаме с Ахасвер — отчаян човек, впримчен в мрачно съществуване и принуден да се изправи пред суровите реалности на човешкия живот, докато се труди в неизвестност. Въпреки усърдната си работа като обущар той се чувства изоставен и задушен от тежестта на житейските изпитания, наблюдава страданията на другите, без сам да намира утеха. Вътрешният му смут се разпалва, когато среща Исус, чието радикално учение предизвиква у него хаотична смесица от възхищение и скептицизъм. С нарастващото му въвличане в събитията около учението на Исус и предстоящата му съдба Ахасвер усеща порива на по-дълбок екзистенциален копнеж, поставяйки началото на задълбочено изследване на човешкото желание, отчаянието и търсенето на изкупление.