„Brandelli“ на Olindo Guerrini е роман, написан в началото на XX век. Повествованието ни запознава с протагониста, който размишлява върху своето минало и преживявания, като основно се съсредоточава върху литературните си стремежи и изпитанията си в социално-политическия контекст на Италия през този период. Книгата изглежда преплита теми като личностното израстване, творческата борба и нюансите на живота, представени през призмата на нейните герои. В началото на „Brandelli“ протагонистът си припомня направените в живота си избори, по-специално решението си да учи право, което следвал само повърхностно. Той разказва хумористична сцена от деня на дипломирането си, изпълнена с младежки амбиции и безгрижния дух на своите връстници. С развитието на повествованието той изразява презрението си към съвременната италианска поезия и разкрива екзистенциалните си размишления, съпоставяйки я с литературните фигури и произведенията, които са оставили следа у него. Това задава съзерцателен тон, подсказващ, че протагонистът е поел по пътя към художествената автентичност сред обществените очаквания, загатвайки за по-дълбоки теми като творческата почтеност и търсенето на идентичност.