„Изгубената Атлантида и други етнографски изследвания“ от сър Даниел Уилсън е сборник от етнографски есета, написани в края на XIX век. Този научен труд изследва различни легенди, включително мита за Атлантида, и разглежда етнологичните и историческите последствия от тези разкази в контекста на човешката цивилизация. Уилсън се стреми да разкрие връзките между праисторическите култури и цивилизациите по света, като се обръща както към древните традиции, така и към зараждащите се научни изследвания на своето време. Книгата започва с предговор от Сибил Уилсън, която размишлява върху научната отдаденост на баща си (сър Даниел Уилсън) въпреки влошеното му здраве. Тя представя основния фокус на изследването — легендата за Атлантида, разказана от Платон, както и последвалите ѝ интерпретации и спекулативни теории през вековете. В текста се очертава културното и историческото значение на Атлантида, наред с критичен поглед към митологичните ѝ измерения, като се предполага, че легендата може да има корени в автентични древни предания за изгубена цивилизация, същевременно признавайки ограниченията на научното потвърждение на твърденията за материални доказателства, свързани с Атлантида. Освен това Уилсън подготвя почвата за по-задълбочен анализ на други етнографски теми в следващите глави, загатвайки за по-широките си изследвания на древните миграционни модели на човечеството и културните взаимодействия.