„El Tesoro de Gastón: Novela“ на графиня Емилия Пардо Басан е художествено произведение, написано в края на XIX век. Романът се върти около Гастон дьо Ландре, млад мъж, който се завръща от Париж, за да се сблъска с разорението на семейното си имение и последиците от разточителния си начин на живот. Изправен пред мрачната реалност на финансовото си положение, той постепенно се докосва до темите за отговорността, моралната самооценка и ценността на наследството. В началото на романа Гастон пристига на Северната гара в Мадрид, обременен от умора и тревога за финансовите си затруднения. Макар че след наследството, получено от майка му, е живял охолно, сега той се бори с последиците от собственото си безразсъдство и с ролята на своя ненадежден съветник дон Херонимо. След една безсънна нощ, изпълнена със смесица от спомени и съжаления, той търси утеха при единствената си жива роднина — леля си, комендадората, която живее в манастир. Това начало поставя основите на пътуването на Гастон към себепознанието и търсенето на семейно съкровище, което би могло да възстанови състоянието му, преплитайки личната загуба с възможността за изкупително наследство.