„Прозаичните разкази на Александър Пушкин“ от Александър Сергеевич Пушкин е сборник с кратки разкази, написани в началото на XIX век. Разказите включват разнообразни теми и сюжети, представяйки живота и трудностите в руското общество, и герои като сержанти, благороднически семейства и селяни. Творчеството на Пушкин често се задълбочава в човешките емоции, взаимоотношенията и социополитическия пейзаж на неговото време, превръщайки този сборник в задълбочено изследване на човешкия опит. В началото на „Прозаичните разкази“ повествованието започва с „Капитанската дъщеря“, като се съсредоточава върху главния герой Пьотър Гриньов, чийто живот е оформен от решенията на баща му и очакванията, възложени му. Встъпителната глава разкрива идиличното детство на Пьотър в имението на баща му, образованието му при ексцентричен френски възпитател и последвалото му постъпване в армията, което бележи повратна точка в живота му, докато се подготвя да напусне дома. Първите глави изграждат обстановката и предисторията на героя Пьотър, като същевременно загатват за сложността на бъдещите му отношения, особено с капитанската дъщеря Мария. Тази уводна част поставя началото на разказ, изпълнен с приключения, конфликти и личностно израстване.