„Стихотворения“ на Александър Сергеевич Пушкин е сборник с поетични произведения, написани в началото на XIX век. Тази антология представя изследването от Пушкин на различни теми, включително любовта, природата и човешкия опит, чрез автобиографични, повествователни и лирични форми. Сборникът демонстрира способността на Пушкин да улавя дълбоки емоции, въплътени в красиво изработени стихове, които намират отклик в универсалните чувства. В началото на книгата са включени библиографски предговор и въведение от преводача Иван Панин, които служат не само за представяне на поезията на Пушкин, но и за обсъждане на художествените идеали и вътрешния живот на поета. Панин изразява същността на творчеството на Пушкин, подчертавайки неговата непосредственост и емоционална дълбочина. Сред основните теми, въведени в този раздел, са самоанализът, бремето на съжалението и дълбоката връзка между твореца и неговото изкуство; те са разгърнати чрез конкретни стихотворения като „Моят портрет“, „Моят паметник“ и „Моята муза“. Като цяло тази част подготвя читателите да оценят богатството и сложността на поетичния глас на Пушкин.