„Ересите през Средновековието“ от Феличе Токо е историческо изложение, написано в края на XIX век. Творбата разглежда сложната връзка между схоластичната философия и еретическите движения през Средновековието, като се съсредоточава предимно върху възникването и развитието на различни секти, считани за еретически по онова време. Токо не се ограничава до опростена история на еретическите фигури; вместо това той се стреми да анализира философските основи и обществените последици от тези религиозни движения. В началото на текста Токо размишлява върху своите изследвания на връзките между схоластичната мисъл и съвременните му ереси. Той признава, че макар да е започнал с намерението да документира цялостен исторически разказ за еретиците, вместо това е формирал самостоятелно мнение относно произхода и развитието на множеството еретически секти. Уводът представя идеята, че Средновековието, често погрешно смятано за епоха на хармония, всъщност е било свидетел на ожесточени идеологически борби, отразени в конфликтите между различните философски школи. Токо изразява намерението си да изследва тези напрежения, особено през призмата на еретически групи като катарите, като представи техните вярвания, произход и влияние върху религиозната картина на епохата.