„Кралица Калафия“ от Висенте Бласко Ибанес е роман, написан в началото на XX век. Историята ни запознава с дон Антонио Маскаро, професор, който води двоен живот, изпълнен с въображение и реалност, докато се разхожда из Мадрид и размишлява върху своето прозаично съществуване и ярките си фантазии. Чрез неговите взаимодействия и наблюдения романът сякаш изследва темите за желанието, обществените норми и сложността на човешките взаимоотношения, особено що се отнася до жените. В началото на романа се представя главният герой дон Антонио, който се прибира у дома след лекция и води богат вътрешен диалог за своя живот и фантазиите си. Той е представен като човек, разкъсван между скучния домашен живот и вълнуващите мечти за приключения, особено в обстоятелства, които оспорват обществените представи за мъжественост. Показателно е, че Маскаро фантазира за необикновени жени, намеквайки за копнежа му по вълнения извън обичайния му живот. Когато среща непозната жена, която шофира автомобил, увлечението му отприщва поредица от размишления за неговите желания и недостатъци, подготвяйки читателя за по-задълбочено изследване на динамиката между героите, особено във връзка с енигматичната фигура на Калафия, която може да промени разбирането му за любовта и личните амбиции.