„Нулевият час“ от Рей Бредбъри е научнофантастичен разказ, публикуван в края на 40-те години на XX век. Разказът изследва въображаемия свят на децата и тяхната на пръв поглед невинна игра, която придобива мрачен обрат, преплитайки се с реалностите на живота на възрастните и с идеята за нашествие. Творбата разглежда темите за детската невинност, страха и обезпокоителния потенциал на младежката креативност, когато се смеси с тревогите на възрастните. В „Нулевият час“ следваме малко момиче на име Минк и нейните приятели, които участват в сложна игра, наречена „Нашествие“, вдъхновена от яркото им въображение. Минк твърди, че има приятел на име Дрил, който предлага децата да изненадат възрастните, като използват нестандартни тактики. С развитието на разказа Минк и връстниците ѝ събират различни домакински предмети, за да осъществят плана си. Невинната им игра обаче прераства в нещо заплашително, когато възрастните, особено майката на Минк, започват все повече да се тревожат за заниманията на децата. Кулминацията настъпва, когато госпожа Морис се скрива на тавана, страхувайки се от наближаващо нашествие. Финалът разкрива шокиращ обрат: Минк повежда група деца към тавана, което води до зловещо осъзнаване на истинската природа на играта им и на силата на младежкото им въображение.