„Аз, Марс“ от Рей Бредбъри е научнофантастичен разказ, написан в средата на XX век. В центъра му са изолацията и самопричиненото психическо мъчение, докато изоставен колонист на Марс се сблъсква със собствения си глас, съхранен в машините. Емил Бартън, останал сам на Марс след атомна война, която заличава земните колонисти, оцелява, като прокарва телефонни линии из планетата и записва по-младата версия на самия себе си, за да си създаде илюзия за компания. Десетилетия по-късно, вече стар и немощен, той започва да се подиграва от тези записи, които му напомнят за младостта и надеждата, като същевременно разкриват сегашното му отчаяние. Някога се е опитал да оживи празните градове със звуци, аромати и дори роботи — но когато заблудата станала непоносима, удавил роботите. Подмамен от фалшиво обаждане от „ракетен капитан“, той прекосява Марс с колата си в надежда за спасение, но намира само празни летателни площадки и още машини; в последен пристъп на ярост разбива телефоните, докато сърцето му отказва. Последните останали гласове са два млади Бартъновци, механично свързани, които весело разговарят и се смеят, без да подозират за смъртта на истинския човек.
Публикувано е и под заглавието: „Нощно обаждане за сметка на получателя“.