„Разкази“ на И. Л. Караджале е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Темите, представени в началото, подсказват съчетание от романтика и социална сатира, изследвайки живота и вътрешния свят на различни герои, особено на младия семинарист на име Ницъ. Разказите вероятно навлизат в сложността на човешките емоции и взаимоотношения, като се съсредоточават върху амбицията, привързаността и личните терзания. Началото на „Разкази“ ни запознава с Ницъ, млад мъж, който започва образованието си в Букурещ, насърчаван от всеотдайна, но просълзена майка. Докато преминава през обучението си, монотонността е прекъсната от неочаквана романтична среща, която разпалва в него страстен копнеж. Повествованието се съсредоточава върху зараждащите се чувства на семинариста, когато той получава тайнствена бележка от жена, което води до поредица от introsпективни размисли за любовта и желанието. Прозата на Караджале улавя противоречивите чувства на Ницъ — нетърпение и тревога — докато той се впуска в това сложно пътешествие на младата любов и мечтите, преплитащи се с реалностите на живота му.