„Приказки“ от Йоан Славичи е сборник с кратки разкази, написани в края на XIX век. Приказките в този сборник са богати на фолклор и разглеждат различни теми, свързани с герои, магия и морални поуки, отразявайки дълбоката връзка с румънската култура и митология. В началото на приказката „Зорната фея“ е представен могъщ и загадъчен император, в чиито очи по особен начин се съчетават радост и скръб. Той има трима синове: Флоря, най-силният; Костан, якият; и Петру, най-младият, който е весел и музикален. Скръбта на императора произтича от страха, че синовете му може да не са достойни наследници. Когато Петру смело решава да разкрие причината за тайнствения израз в очите на баща си, той научава, че щастието на императора е свързано със силата на синовете му, докато скръбта отразява съмненията му в техните способности. Това поставя началото на приключение за Петру и братята му, които трябва да донесат вода от омагьосания кладенец на Зорната фея, за да излекуват бащините си страдания, обещавайки вълнуващо пътешествие, изпълнено с митични изпитания и срещи.