„Остроумие, хумор и Шекспир: дванадесет есета“ от Джон Уайс е сборник от есета, написани в края на XIX век. Книгата разглежда различни аспекти на остроумието, хумора и литературните произведения на Шекспир, като се задълбочава в това как тези теми се преплитат с човешкия опит и разбиране. Уайс разсъждава върху това как смехът и хуморът са уникално човешки черти, с последствия за социалните взаимодействия и личните размисли. Сборникът започва с есето „Причината за смеха“, в което Уайс изследва природата на смеха и предполага, че той произтича от уникалните неврологични и социални способности на човека. Той разглежда еволюционния произход на смеха и свързаните с него физически реакции, като посочва как те отличават хората от другите животни. Чрез разнообразни анекдоти и наблюдения той също така подчертава как хуморът възниква от несъответствията в живота, като в крайна сметка свързва тези размишления с творбите на Шекспир, който умело улавя сложността на човешките емоции и социалната динамика в своето творчество.