„Que nada se sabe“ от Франсиско Санчес е философски трактат, написан в края на XVI век. Тази творба представя скептично изследване на природата и границите на човешкото познание, противопоставяйки се на утвърдените философски доктрини, особено на тези на Аристотел. Авторът предприема лично изследване на познанието и увереността, като подчертава недостатъчността на съществуващите във философията определения и методологии. В началото на текста Санчес обсъжда мотивите си за написването му, размишлявайки върху безполезността на търсенето на абсолютно знание сред противоречивите мнения на различни философи. Той изразява дълбок скептицизъм относно способността действително да се определи или познае същността на нещата, предполагайки, че много философски спорове са просто словесни конструкции, които по-скоро замъгляват, отколкото изясняват разбирането. Той също така предлага, че истинското познание се състои не в силогизмите и педантичната логика на неговите предшественици, а в непосредственото съзерцание на природата и емпиричния опит, който човек натрупва през живота си, като по този начин подготвя почвата за радикална критика на метафизичните твърдения и призив към по-практичен подход към познанието.