„Сънища и образи: антология на католически поети“, редактирана от Джойс Килмър, е поетична сбирка, вероятно съставена в началото на XX век. Тази антология обединява стихотворения от различни католически поети, писали от средата на XIX век насам, като отразява съчетание от религиозни теми, романтични елементи и национални чувства. Съставителят Килмър подчертава, че включените стихотворения въплъщават особена красота и ангажираност с вярата, като утвърждава, че поезията по природа е свързана с молитвата и размисъла. Встъплението към антологията поставя началото на изследване на католическите поети и техните произведения. Килмър обяснява намерението си да подбере стихотворения, които имат лично значение и духовна красота, вместо просто да бъдат набожна поезия. Той разглежда историческото възраждане на католическата поезия през XIX век, показвайки как поети като Франсис Томпсън и Ковънтри Патмор са черпили вдъхновение от своята вяра. Въведението очертава виждането на Килмър за поезията като отражение на истината и красотата, предполагайки, че тези стихотворения предлагат по-дълбоко проникновение в католическия опит и служат като средство за връзка с Бога.