„Самоорганизиращи се системи“, редактирана от Джеймс Емет Гарви, е научно издание, написано в началото на 60-те години на XX век. Трудът събира доклади, представени на симпозиум, посветен на нововъзникващи изследвания върху самоорганизиращите се системи, особено във връзка с моделирането на неврони и електрическото поведение на биологичните системи. Книгата разглежда различни подходи и методологии в тази област, включително йонната хипотеза, модели на неврони и адаптивни обучаващи се мрежи. В началото на книгата е представен предговорът на Гарви, който очертава целите на симпозиума и подчертава значимостта на събраните доклади за по-широка научна аудитория. Текстът изтъква значението на самоорганизацията като концепция за разбирането на сложни системи, особено във връзка с биологичните процеси. Той подготвя почвата за следващите доклади, като първоначално се съсредоточава върху йонната хипотеза и моделите на неврони, в които се обсъждат поведението и моделирането на невроните въз основа на емпирични данни и теоретични рамки, разработени от ранни учени. Въведението проправя път към по-задълбочено изследване на принципите на самоорганизацията както в биологичните, така и в изкуствените системи.
Статиите, публикувани в този том, бяха представени на симпозиум по самоорганизиращи се системи, спонсориран от Управлението за военноморски изследвания и проведен в Калифорнийския технологичен институт, Пасадена, Калифорния, на 14 ноември 1963 г.