„Les Gueules Noires“ на Емил Морел е роман, написан в началото на XX век. Книгата разглежда живота на въглекопачите, като се съсредоточава по-специално върху героя Дезире Бекю и подчертава борбите, лишенията и социалните несправедливости, с които се сблъсква работническата класа в индустриалното общество. Трогателният разказ на Морел засяга темите за бедността, зависимостта и семейните задължения в контекста на мрачна, потискаща трудова среда. Началото на „Les Gueules Noires“ задава мрачен тон, представяйки група тревожни жени, които чакат на студа съпрузите си да излязат от въглищната мина в деня на заплатата. Сцената отразява отчаянието в живота им, белязано от страха, че алкохолът ще им отнеме партньорите, и от постоянно надвисналата заплаха от глад за семействата им. Запознаваме се с Дезире Бекю, миньор, който се бори с бремето да осигури погребението на починалото си дете, докато същевременно се сражава със собствената си зависимост към алкохола. Докато преминава през мъглива вечер, прекарана в пиене, у него се надигат чувства на срам и страх, които достигат кулминация в зловещо преживяване, изпълнено с призрачни обвинения от страна на общността. Това начало по ефективен начин подготвя почвата за задълбочено изследване на смазващите реалности на индустриалния живот през погледа на неговите герои.