„Наука и съвременният свят“ от Алфред Норт Уайтхед представлява поредица от философски лекции, изнесени в началото на XX век, по-специално през 20-те години. Този труд разглежда развитието на научната мисъл и дълбокото ѝ въздействие върху съвременната западна култура, като представя науката като основна сила за формирането на съвременната философия, религия и етични възгледи. Уайтхед се стреми да изясни историческия контекст, довел до появата на съвременната наука, и обсъжда как този научен начин на мислене е преформулирал разбирането на човечеството за природата и съществуването. В началото на текста авторът излага намерението си да изследва произхода на съвременната научна мисъл, проследявайки корените ѝ до значителните интелектуални сътресения, настъпили през Ренесанса и Реформацията. Той представя ключови фигури като Коперник и Галилей, които оспорват приетите за времето си космологични представи, и илюстрира прехода от предимно теологичен светоглед към такъв, формиран от емпиричното наблюдение и математическото разсъждение. Уайтхед подчертава постепенния, но преобразяващ характер на тази промяна, като твърди, че съвременният научен манталитет е променил контекста не само на начина, по който хората взаимодействат с природата, но и на основополагащите метафизични убеждения, които влияят върху по-широките обществени структури.