The organisation of thought, educational and scientific
За тази книга
„Организацията на мисълта, образователна и научна“ от Алфред Норт Уайтхед е сборник с есета за образованието и философията на науката, написани в началото на XX век. Той защитава жив, интегриран подход към ученето, който обединява теорията с практиката, отхвърля „инертните идеи“ и преосмисля учебните програми — особено математиката и техническото обучение — за да развива преценка, творчество и стил. Вероятно томът преминава от реформата в класната стая и общественото предназначение на техническото образование към по-широки размишления за научните понятия и начина, по който е организирана мисълта. В началото на тома в предговор се определя неговият обхват — първо есета за образованието, а след това текстове по философия на науката, — преди на фона на военновременната неотложност да прозвучи призив за реформа. Глава I формулира две правила (да се преподават малко предмети и те да се преподават задълбочено), атакува инертната информация, твърди, че доказателството и употребата трябва да вървят заедно, критикува еднаквите външни изпити и определя образованието като култивиране на култура, експертност и „стил“, като завършва с дълга и благоговението като негово морално ядро. Глава II преосмисля техническото образование като по своята същност либерално, настоявайки, че радостта от труда, моралното виждане и изкуството дават сила на квалифицирания труд, изобретателството и предприемачеството, а ръчният занаят, науката и литературата трябва да проникват взаимно. Тя очертава три взаимно преплетени учебни програми (литературна, научна, техническа), подчертава практиката, съчетаваща работа на ръката и окото, предлага широко, неспециализирано обучение, свързано с подходящи науки, и разглежда литературата като удоволствие, а не като граматика. Глава III, реч по случай деня на награждаването, възхвалява постоянството по време на война, призовава студентите към обществена служба и настоява Политехниката да бъде граждански център, където изкуството, отдихът и занаятът издигат труда — свързвайки театралното наследство на Саутуърк със съвременната индустрия и представяйки института като „арсенал на мира“. Началото на глава IV твърди, че математиката в общото образование трябва да се освободи от сложните подробности в полза на малък набор от мощни идеи — число, количество и пространство, — илюстрирани чрез експерименти, графики, елементарно смятане, статистика и историята на идеите (например Книга V на Евклид).
