„A Tragikum“ на Жолт Бьоти е философски трактат, написан в края на XIX век. Творбата изследва елементите на трагедията и нейното значение в изкуството и живота, включително природата на трагическия героизъм и равновесието между индивидуалните и универсалните принципи. Книгата има за цел да разгледа различните измерения на трагедията, преживявана от персонажите, като се опира на литературни примери от известни произведения, които вероятно включват обсъждане на теми като съдбата, моралните дилеми и човешкото състояние. В началото на „A Tragikum“ авторът въвежда понятието за трагедията, като подчертава нейния утешителен, но сложен характер. Бьоти твърди, че трагичните събития често произтичат от конфликт между присъщите качества на индивида и натиска на универсалния ред, което може да доведе до дълбоки прозрения и катарзис. Той разгръща двойствеността на трагическия герой, при която достойните му за възхищение черти съжителстват с недостатъци, довеждащи в крайна сметка до неговото падение. В тази начална част текстът се опира на класическата литература, като призовава образи като Антигона и Макбет, за да илюстрира тези трагични динамики и да очертае как подобни борби намират отклик в човешкия опит.